Родопи 2017
| 22.06.2017 | публикувано в Експедиции, Новини |
|
Национална пещерна експедиция „Родопи 2017″
Експедицията се организира от българската федерация по спелеология и спелео клуб Пълдин Пловдив и се проведе между 8 и 11 юни в района на град Лъки. Лагерът беше разположен на беседките до махала Брайковица над града и там си дадоха среща пещерняци от цялата страна: Пълдин Пловдив, НЕПИАСТ Бургас, ПКСУ София, ССК Варна, Ъндърграунд, Черни връх, Саламандър, Студенец, Луцифер, Балкан Анденчър, надклубни пещерняци и Алекс от клуба Silex в Брашов, Румъния. Свърши се много работа и се изпи много бира. Ето извадка от дневника на експедицията, подкрепен с малко снимки:
08.06.2017
Първият ден ни тръгна по вода и премина в много организационни задачи. Товарене и транспорт на багаж, приготвяне на лагер и оборудването му. От изкопаване на тоалетна и донасяне на вода и дърва, до опъването на щабната палатка и организирането на екипировката. Новият клубен генератор осигури както достатъчно светлина и заредени телефони, така и полеви офис условия.
Паралелно с горната подготовка течеше обсада на туристическия информационен център и общината. Там ни посрещнаха топло и с помощ от местния кадастър локализирахме местностите, изходни пунктове за пещерите в района. Така локализирането на пещерите по тяхното описание можеше да започне (само в района на град Лъки и без да броим съседните села има описани около 30 пещери, но всичките без координати). Сега е момента да спомена Лъчо, на който му се беше наложило да изпие доста ракия в местните кръчми, събрал информация за района на Дряново и вербувал местни помагачи.
Много се смяхме, когато в общината ни показаха снимки от Шепран дупка (Борово), която едни момчета били проучвали и в тях открихме себе си от едни далечни далечни години.
Не ни провървя само с местното училище. След многото телефонни разговори и уговорки така и не успяхме да разтопим учителката по биология за да разкажем за прилепите и поканим местните юнаци с нас горе на поляната и на пещера. Анелка им остави информационни материали и покана за следващи срещи.
Вечерта късно направихме кратка дискусия за целите на експедицията и хората си избраха задачи за следващия ден. Почти на всички им се ходеше на пещера и само някои се записаха за теренен обход.
09.06.2017
Въпреки мокрите черни пътища с джип извозихме багажа към Лисек и Кутелска яма. И двете групи трябваше да преоборудват пещерите, за да е възможно безопасното проникване и да се достигне до местата за проучване.
Алекс беше зачислен към групата за Кутелска яма (където имаше най-много англо говорящи). Тя се състоеше от шест човека :
(Лъчо) – Пристигнахме на Кутелска яма около 11 часа и работата веднага започна с екипиране на две системи с цел двама човека едновременно да участват в обмислянето и изработването на новия път за проникване в пещерата. Това се налагаше поради факта че старият е правен преди 30 години и беше изключително опасен за използване в този му вид. Наковахме подвеждащ парапет по скалата в ляво от входа на пещерата, а изветреното образувание, което до този момент се ползваше като единствено закрепване при спускане на 35 метровия входен отвес беше дублирано с таванно закрепване над него. Така отвеса стана безопасен и на всички ни беше комфортно спускането надолу.
На следващия 39 метров отвес изградихме опори за липсващия парапет и у-закрепване към подхода, а долу на площадката липсващата опора за у-закрепване. След пандюла на дъното на пещерата е изграден предпазен парапет за слизане към дъното.
След внимателен оглед на дъното и търсене на други вероятни продължения отидохме на старото познато място с надвисналия камък. За наша радост половината от камъка беше паднала, но все пак на стената стоеше около половин кубик блок, който беше сякаш залепен за стената и подпрян от двете страни с две малки камъчета. Опитахме се да разчистим внимателно блоковете от падналата част и достигнахме до отвор с размери 25 на 30 сантиметра от който се виждаше продължение надолу. Докато обмисляхме какво да направим, колегата от Румъния Алекс грабна къртача и с риск за живота си започна да разширява отвора. Ние притеснително гледахме масивното паве надвиснало над него докато той кърти. След разширяване на отвора до размера на тялото Алекс той ни накара да обещаем че ще го спасим и успя трудно с издишване на въздуха от гръдния кош да премине в тесен вертикален участък около 3-4 метра. След малко се провикна отвътре, че е стигнал до преспективен пасаж, в който е видял две мишки да се провират и се е пробвал да тръгне след тях, но не е успял… С кански усилия и наша помощ успя да излезе от тясното място и ни разказа как пещерата продължава с меандър с размери 25см ширина на 70см височина, след което попита дали съм разочарован. Бях.
(Лев) – От джипа до пещерата са 45 минути ходене с 300м въже, 2 машини и инвентар. Наложи се Станимир да направи два допълнителни курса за багаж освен обхода на района. През първия ден слязохме на дъното на първия сто метров отвес, където изградихме траверс за проучване на неизвестните части. Направихме план входния отвес да бъде разбит на части за по-бързо преминаване. След 2 часа и половина работа парапета преминаваше през горните части на втори, трети и хипотетичния четвърти отвес (трети и четвърти се оказаха едно и също нещо с еднаква дълбочина и общо дъно).
Достигнахме до дъното на хоризонталния траверс от който надолу пуснахме въже, с което потвърдихме че трети и четвърти отвес са едно и също нещо, дъното на който стои на около 25 метра над основното дъно на пещерата (в момента втори отвес). Нагоре изкатерихме около 25 метра стъпаловидно по вертикалния кумин, достигайки до видимата му и чиста част, равна, абсолютно гладка с диаметър 4.5метра и височина над 60метра. Според нас потенциал нагоре няма, освен за нов вход на пещерата (на дъното на този кумин с обща дължина над 80м има прясна и рохкава пръст).
Преекипирахме целия хоризонтален парапет наобратно с постоянни закрепвания 10мм втулкови анкери за 8 мм планка и излязохме оставяйки цялата пещера екипирана.
Групата за теренен обход се опитваше едновременно да локализира наличните картни листове и да събере информация за нови пещери. Мария и Зи събираха подобна информация на кафе и свежо сирене, а Сашо и Емо се опитваха да разгадават крокита, описания и да катерят дерета. Очаквано се оказа, че описанията не са добри. Като изключим многовходовата пещера над стадиона на която набързо пуснахме един репер (с distoX-а на Алекс, за който пък не знаехме клавишната комбинация за включване на bluetooth-а) резултатът с търсенето на пещери от картотеката беше плачевен. Три пещери не бяха открити. Локализирана беше само една (с неотговарящо кроки и карта), една ниша, една сърна, една крастава жаба и столът на Горубсо (в който все още витае духа на едно отминало време).
Вечерта ни донесе много нови гости, огромна тава с ориз със зеленчуци и свинско за вечеря и един пробит картер.
Групата от Кутелска яма се прибра много късно.
10.06.2017
В съботата се разгърнахме на много фронтове.
Джонсъна например се зае да сменя картер.
Новата група за Лисек провери 4 метровото паргче на дъното на отвес 3 и установи че се връзва с втория отвес, преминавайки през малък блокаж и излизайки на стената на около 25м от дъното. Входния 90 метров отвес е разбит на 3 части с нови закрепвания и входа е маркиран с метална плочка. Въпреки хубавите и прави отвеси групата стигна до убеждението че потенциал за развитие в дълбочина няма. Извадени са парчета от металната верига намерена там. С разоборудването и прибирането бяха последната група която се прибра в лагера.
В Кутелска яма е проверен паралелния отвес в близост до входа. Това е най-красивата част от пещерата, цялата в образувания. Тя се свързва с основния отвес, но непроходимо. Нагоре продължава около 8 метра и вероятно излиза по-високо на повърхността. След стигане дъното на пещерата групата направи оглед на тавана на залата, където забеляза висок кумин, съвсем различен от този по който се слиза на дъното. За съжаление подход към него на по-горно ниво не е намерен и евентуалното му проучване ще изисква изкатерването на 50 метровата зала. Огледан е възможен път за това начинание. След направените проучвания дълбочината на дупката е увеличена с поне 5 метра. Сред разоборудването и прибирането в лагера бе дочертана картата с откритите части.
Групата на Станимир се опита безрезултатно да намери трите чешми край пътя в района на геоложките проучвания, посочени за ориентир 83 година преди край пътя през 85 да се изградят бетонни заграждения срещу свличане на почва, които ги унищожават. И там описанията на пещерите не са актуални, склоновете са обрасли и намирането наново на пещерите трябва да бъде извършено когато растителността е в необлистено състояние. За сметка на това завързват контакти и откриват нова пещера в района на миньорски стол, която е с приблизителна дължина 50м и завършва със сифон. Направена е окомерна скица.
Групата от Стара Загора направи обход в района на Борово, но не откри нови обекти.
Друга група ентусиасти пусна рапел към голяма скална ниша под лагера (видима от пътя долу), но тя не продължава навътре.
Успех обаче има групата по разкопаване на духащия отвор в близост до антените по-горе. Достигната е основната скала и духането се е засилило, но предстои още работа. В момента отвора е 1.8м в диаметър и се връща обратно към пътя в тясна цепка около 3м. Набелязани са други две дупки за проучване на следващия ден.
Нашия гид Душко води последната група в района на село Дряново.
Локализирани са пещерите Кръста, Троица, две по-малки пропасти (едната непосредствено под Троица и една на билцето преди нея). По описания и списъка от картотеката на Иво Тачев на картата е посочено приблизителното разположение на 13 пещери, които трябва да се посетят и проучат. Вероятно повечето от тях са неизвестни, някои запушвани от местните овчари пропасти.
Допълнително Змея от Чепеларе обеща да предостави и неговите данни за района. Когато това се случи и данните се обобщят ще има много работа за следващи експедици.
Деня завърши с наденички и бира.
11.06.2017
Като последен ден имахме доста работа по прибиране и оправяне в очакване на нов дъжд. Вместо него се намериха две нови дупки над махалата, едната стотина метра, с два входа, множество разклонения и сифон.
Здравко пък разходи дрона и събра снимков материал от скалните венци в района под лагера.
Анелка показа на децата в лагера как се събират и определят насекоми и растения.
Събрахме палатките, пазарихме боб за вкъщи и слязохме до реката да перем въжета. Мястото за пране не беше случайно, за да вземем координати на Периодичния извор. Той сега беше сух, но водата се чуваше много близо. Според местните следват три места, където трябва да нагазиш до шия и пещерата продължава с бистър сифон. Това се потвърждава от правената наскоро карта. Вътре в пещерата са намирани документи от близкия рудник Джурково.
С многото набелязани преспективни райони и маркери на входове краят на тази експедиция и събраната информация се надяваме да е начало на следваща. Изказваме благодарност на всички организатори и участници.
Още снимки може да намерите на клубната Facebook страница.
